Етгар Керет или кратки разкази, които очароват

Миналата семица прочетох поредния сборник с разкази от Етгар Керет, излязал на български език – “Седем добри години”. Прочетох ги на един дъх, но някои разкази толкова ми харесаха, че ги прочетох няколко пъти, а книгата още стои на купа “за четене” вкъщи. Разкази на един дъх или цяла поредица от вдишвания, буквално забравях да издишвам. Понякога застивах от изненада заради прямотата, с която пише Керет и способността му да нарича нещата с истинските им имена. От други разкази толкова се забавлявах, заради начина по който са написани и хумора в тях, че забравях колко тъжни са всъщност. Този път историите му бяха по-земни, по-реалистични, липсваше щедрата лудост, от разказите, с които го открих. Но пък не липсваше умението на Керет да заплита човешки съдби и емоции с обществени, политически и религиозни проблеми. Мястото му в библиотеката ми е неоспоримо.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s