Тези симпатични напукани прасенца направих за да зарадвам децата. Следва диалог:
–О, майка ти сигурно цял ден е правила сладки!
-Спокойно, тя прави сладки само през нощта!
Получиха се много добре и веднага щом имам вдъхновение да режа малки и големи кръгчета от тесто, ще ги направя пак. Рецептата от тук.
Днес видях поредното Hurray! Your postcard BG- …. to …. arrived! за 200 път и реших, че непременно трябва да отбележа този момент с няколко реда. През последните почти две години немалко време от минималното ми свободно такова посветих на изпращане, получаване и четене на истински картички. Ама съвсем истински – от картон, с марка, пощенско клеймо и надписани на ръка, специално за мен! Чудесно е да имам връзка с толкова много различки точки от света! Чудесно е в пощенската ми кутия да пристигат усмивки от близо и далеч!
Така изглежда масата в кухнята от няколко дни. Опитвам да постя, цветно и красиво е за очите ми, леко за стомаха, приятно за ума. Харесва ми.
Открих малката симпатична уличка “Женева” преди няколко дни при една от разходките ми напосоки в центъра на София. От пръв поглед се влюбих в нея. Няколко кокетни къщи, останали незасегнати от социалистическото строителство и придават чар и достойнство, с което много по-известни улици не могат да се похвалят. Оказва се, че тази уличка е възникнала преди около 100 години и въпреки, че сега е част от централните софийски улици, тогава е била в покрайнините на столицата, близо до сметището.
Не познавам в детайли животът в София от миналия век. Но обичам да си го представям, а аристократичната атмосфера от улица “Женева” дава добро поле за изява на въображението ми.
Понякога мечтая да живея в красива къща, построена около 1930 година, на малка елегантна уличка. Само не мога да реша коя да е годината – 1931 или 2021.
Миналата семица прочетох поредния сборник с разкази от Етгар Керет, излязал на български език – “Седем добри години”. Прочетох ги на един дъх, но някои разкази толкова ми харесаха, че ги прочетох няколко пъти, а книгата още стои на купа “за четене” вкъщи. Разкази на един дъх или цяла поредица от вдишвания, буквално забравях да издишвам. Понякога застивах от изненада заради прямотата, с която пише Керет и способността му да нарича нещата с истинските им имена. От други разкази толкова се забавлявах, заради начина по който са написани и хумора в тях, че забравях колко тъжни са всъщност. Този път историите му бяха по-земни, по-реалистични, липсваше щедрата лудост, от разказите, с които го открих. Но пък не липсваше умението на Керет да заплита човешки съдби и емоции с обществени, политически и религиозни проблеми. Мястото му в библиотеката ми е неоспоримо.
Лилаво-розово небе притисна нощта и видях как слънцето се показа иззад блока отсреща. Закъснял прилеп прелетя объркано. После ярки лъчи се пръснаха и началото на деня ни връхлетя. А аз сложих начало на блога. Току-що.
Хаос под луната 